В основата на нашата възпитателна система е заложен принципът какво да се мисли, а не как да се мисли. Тя разделя хората на водачи (които казват какво да се мисли) и водени (които вярват, без да мислят). Първите получават сила и власт, вторите вярват, че получават сигурност. Всички ние вместо идеята, поставяме начело „лидера“, който я предлага. Той получава контрол над системата, а тя – над хората, които я съставят. Всеки елит съответства на потребителските възгледи на своя народ. Всеки народ вярва в добрия „цар“ (политик), който разполага със сила да му предостави щастливо бъдеще. И светската, и религиозната власт са заинтересовани от общество, чието внимание е фокусирано върху потреблението. Това укрепва позициите им. В противен случай обществото може да избере посока на истинско духовно развитие, където по естествен път политиците и свещениците ще изчезнат.  Идеите идват от хората. Всяка идея е родена от някой, който е накарал другите да повярват в нея. Да спреш да вярваш в определена идея, означава буквално да се осъзнаеш. Това е промяна на навика – начало на трансформация.