- Значи гощаваш ме специално, за да ме изядеш след това?

    - Слаба си и не ставаш за ядене - тъжно въздъхна вълкът - Искам просто да те науча ДА ПРИЕМАШ. Ти въобще не ме чуваш, какво ти говоря, спориш с мен, инатиш се... Уж жената дори физиологически е устроена така, че да ПРИЕМА В СЕБЕ СИ...

Вълкът говореше и пъхаше в устата и цяла шепа дъхави горски ягоди. Червената Шапчица искаше много да му възрази, да му каже, че нищо не и трябва, от никой и изобщо..., но устата и беше пълна с ягоди и не можеше да го направи.

    - Ти имаш прекалено голямо сърце, Червена Шапчице, и през цялото време се стремиш да дадеш нещо на някого. Просто легни на тази полянка с мека тревичка и приемай в сърцето си всичко, което дойде. 

Птичка, летяща в небето.....

Щурецът, който изживява своето лято.... Лятото, което мисли за щуреца...

    - И дори теб? - сънно промърмори Червената Шапчица, заспивайки в меката трева.
    - И особено мен - съгласи се Вълка, слагайки пухкавата си опашка под главата ѝ.
    На сутринта Вълкът настани Червената Шапчица до бабиния и прозорец като се опитваше незабелязано да сложи в кошничката ѝ ягоди и орехи.

Червената Шапчица по навик се дърпаше и отказваше, а Вълкът само поклащаше глава...

Бабата, седеше зад гърба на внучката си и като изпрати с поглед отдалечаващият се вълк и каза:

- Нито едно същество не ти е враг, нито приятел. Всяко същество е твой Учител.
 

Желая Ви ЩАСТИЕ!
Радвам се, че сме заедно!
Благодаря Ви!

С любов и уважение!

Рая от АстроПсиМаг консултиране

https://www.astropsymag.eu/shop/