„Намерете приятел, когото обичате и който ви обича. Човек, на когото бихте вдигнали, ако ви се обади в 3:00 ч. сутринта, и който би направил същото за вас.  Не правете това с брат, сестра, родител или съпруг/а. Тези отношения са твърде близки.  Направете го с най-добрия си приятел. Отидете при тях и им задайте простия въпрос:  „Защо сме приятели?“.  Те ще решат, че сте полудели, защото искате от тях да изразят с думи някакво чувство. Всъщност това е много труден въпрос.  Ще кажат: „Не знам“. Не че не знаят, а че не могат да го изразят с думи. Тогава спирате да задавате въпроса „Защо“ и започвате да питате „Какво“. Защото „Какво“ е рационален въпрос: „Какво има в мен, че независимо от всичко си до мен?“  И те пак няма да знаят как да отговорят.  Но ще започнат да ви описват.  „Не знам, забавен си, имам ти доверие. Винаги си бил до мен и мога да разчитам на теб...“ Тогава започвате да играете адвокат на дявола: „Добре. Това е дефиницията за приятел. Какво конкретно има у мен, поради което винаги ще си до мен, независимо от всичко?“.  И те ще продължат да правят същото... Ще продължават да  ви описват. И вие продължавате да играете адвокат на дявола. Разбрахте идеята. В крайна сметка ще се откажат и ще започнат да описват себе си. И може би ще чуете това, което мой приятел ми каза, когато направих с него упражнението: „Не знам, Саймън. Дори не е нужно да говоря с теб.  Мога просто да седя в една стая и да се вдъхновяваме взаимно“. Настръхнах, когато го чух. Те ще изрекат стойността, която имате в техния живот, и ще последва някаква емоционална реакция - настрахване, вълнение... Защото това, което ви казват, е вашето „Защо“. Вашето „Защо“, което давате на света.  Можете да направите това с множество приятели и те ще ви кажат почти едно и също, макар и облечено в различни думи. Това е вашето „Защо“.  Това е нещото, което давате на света.“