Тридневният период от 15 до 17 юли е наречен от народа ни Горещници. Той се смята за най-горещия период в годината и е време, в което се извършва едно много важно и магично действие. Огънят, поддържан цяла година в огнището в тези дни се угасява символично (знаете, че в българското домакинство огънят в огнището не се гаси цяла година. Поддържа се постоянно запален, а нощем се зарива по специален начин, за да се запази жарта и на сутринта отново се разпалва. Гаси се само в периода на Горещниците, защото тогава се добива Младият огън).
Денят на 17 юли, народът ни нарича Огнена Марина или още Маринден, а Православната Църква почита паметта на Св. Марина. Този ден е третият ден от Горещниците и той има изключително голяма сила. Не само, защото три е свещено число и, всъщност, е код (разказах ви за това в статиите, посветени на Еньовден), а и защото народът ни вярва, че именно третият ден от Горещниците е най-силен и най-горещ. Той е най-лековит и носещ пречистващата сила на Новия, Живия огън. Малко хора знаят, че освен Жива вода, българският народ познава и така наречения Жив огън. И Живата вода, и Живият огън имат енергийно пречистваща и изцеряваща функция. Освен за лечение на всички болести те служат за освещаване и пречистване свещеното пространството на дома. С Жива вода можете да се сдобиете на определени места по различно време, но с Жив огън можете да се сдобиете само в този ден. В първия ден от Горещниците огънят символично умира. В домакинствата жените гасят огнищата и ги затварят. Не пекат хляб през тези дни, защото огънят е умрял. На третия ден двама близнаци от селото или, ако няма близнаци, двама братя, които са първороден и последнороден син, отиват в гората. Отсичат липови клони, от дърво близнак и ги обработват така, че да могат да се забият в земята, а между тях да се постави вретено, което да може да се върти. Събличат се голи в гората и въртят заедно вретеното от двете страни. От триенето се получава дим, а после пламва и огън. Това е Живият огън. Веднага поднасят шума и клечки към искрите, за да "хванат" Живия огън и палят голям, буен огън в края на гората. От този огън всички хора от селото си взимат и носят в домовете си. Палят огнищата си и кандилото в дома. Този огън пречиства и пази дома им от нечистите и зли сили. В някои места в Бъгария огънят в края на гората се прескача за здраве. А в Странджа нестинари са играели в жаравата в миналото. В деня на Св. Марина днес играта в жарава отново е възобновена.
Жив огън, освен на Огнена Марина е разрешено да се създава само при извънредни ситуации в селото. Когато има чумна епидемия или мор по хората или животните. В никакъв друг случай не е позволено да се извършва този обред. И тъй като огънят и водата като природни елементи и стихии имат очистваща функция, на 17 юли хората се къпят в извори, които са посветени на Св. Марина. Ако изворчето е мъничко може и само лицето да се измие. Това е достатъчно да пречисти енергийно целия организъм.
Св. Марина е наречена още Слънчева невеста и се смята, че е венчана за слънцето, а също така се смята и за сестра на Св. Илия.Това е така, защото в народните представи огънят на земята е проекция на слънцето. Затова светицата е наречена Огнена, Слънчова невеста. Св. Марина е повелителка на огъня, тя помага на болните и слепите, на моряците и закриля семейството. На нея се подчиняват всички змии и влечуги, а на този ден жените не използват ножици, конци и игли, за да се предпазят от ухапване от змии през годината. Светицата помага на хората и като се явява в сънищата и им предрича бъдещето или пък дава наставления как да се справят с несгодите в живота. Не се работи и никаква работа, защото "каквато работа се свърши през тези три дни ще изгори". Дни на почивка и самовглъбение са. Дни, в които да благодариш на небесния огън-слънцето за живителната сила, която праща към земята и всички живи същества. Да благодарим за живота и светлината, с които ни дарява.
РаЙа АеЙша от АстроПсиМаг
