И ето, че дойде времето, когато най-после картата ми се изясни…., ето прозрението ми …

Страшният съд е моментът, в който започваме да приемаме другите (и себе си) точно такива, каквито са. С хубавото и с лошото, защото и хубавото и лошото са само субективните ни възприятия за случващото се. Припомняме си, че единственото нещо, което съществува, е любов. И когато всичко ни се струва гадно, болезнено или насочено срещу нас, причината е, че се страхуваме да обичаме… ♥♥♥…, другите и най-вече себе си… ♥♥♥

Защото докато не обикнем себе си, ще ни се налага да висим разпънати на кръста на Обесения безгранично дълго… Ще се изпълним с горчивина при Смъртта, но ще си я таим дълбоко в себе си, за да се тровим… Ще се опитаме да залепим цепнатините в живота си с перфекционизъм и желание да сме някой друг, а не себе си, при Умереността… Това само ще ни вкара в капаните на егото ни и ще започнем да се отъждествяваме с фалшиви идоли при Дявола… Напрежението ще расте ли, расте, докато един ден нещо в нас не се счупи с Кулата… И …, ще останем дълго време при Звездата, опитвайки се да налеем от пресъхналата ни изцяло чаша.

Ще се върнем към любовта, но по обратния път, отзад напред, с огорчение, идващо отвън, без да разпознаваме проблема отвътре. После Висшият ни Аз, (Сътворяващи себе си Дух) духовният ни водач или някаква друга наша версия от бъдещето ще се върне за нас, за да ни покаже какво е любов наистина. Ще ни поведе на странно пътуване из несъзнаваното при Луната. Ще си помислим, че просто сме полудели, после ще се срещнем със сянката си. Ще се страхуваме, защото ще започнем да усещаме как  самите ние и егото ни не сме едно и също нещо… Но!!! … и въпреки това прозрение все още ще усещаме страха на егото си като свой собствен. И…., след дългото ни пътуване из Луната на повърхността ще излезе всичко, което е важно да бъде интегрирано обратно към личността ни при Слънцето, за да си върнем удоволствието от живота. Слънцето ще ни покаже вътрешното ни дете, което противно на нашите наивни разбирания, изобщо не сме надраснали, то си живее вътре в нас през всичките тези години и чака трохи от вниманието ни. Ще ни се наложи да се погрижим за него така, както преди никой не се е грижил за него.

И накрая, при Страшния съд, ще осъзнаем, че съществува само любов. И … сме се изгубили по пътя, защото сме спрели да обичаме. ♥♥♥ Забравили сме да оценяваме талантите си, да се наслаждаваме на тялото си, да вярваме в себе си, да правим нещо, само защото ни доставя удоволствие, без да търсим изгода. Забравили сме да обичаме себе си и другите не заради това, което правят или казват, а заради това, че просто са. Фокусираме се само върху това, което не ни харесва, и непрекъснато пренебрегваме онова, което ни харесва. Приемаме го за даденост. Търсим идеала (съвършенството), защото не помним, че те са недостижими …., защото Животът винаги се стреми към подобряване… И …, така сме се озовали в Ада на драмата …. Смятаме, че трябва да сме идеални и другите да са идеални. И само когато са, тогава нещата вървят добре. Когато правим грешки, значи сме се провалили, идва краят на света, загубили сме битката, смешни сме,  не знаем достатъчно, не сме мъдри, не заслужаваме внимание, нищо не заслужаваме, как не ни е срам… Хахаха ….

Страшният съд е свързван астрологично с Плутон. Това е процесът на трансформация. Времето когато се заемаме да прочистим всичката чернилка, която се е наслоила в нас през дългите години на вървене из този свят, вярвайки че трябва да направим нещо или да бъдем нещо, за да открием щастието или любовта… ♥♥♥ Прочистването ни води към Просветлението и Разбираме …, Припомняме си, че сме родени с безусловната любов на Сътворяващия себе си Дух …, ние сме самата Любов и щастието, които все търсим някъде отвън ….

Докато сме заблудени и спящи все ще търсим да открием някой, който да ни обича точно така, както очакваме, за да можем да повярваме, че заслужаваме любов. Но!!!, когато вярваме, че не заслужаваме нещо, и някой се опитва да ни го даде, няма да го приемем. Или ако го приемем, ще се чувстваме виновни, че сме го приели, защото вярваме, че не го заслужаваме. И колкото повече се опитваме да го заслужим, толкова повече ще се насилваме да отгатнем какво се очаква от нас да бъдем, за да заслужим. Ще следваме другите, докато накрая съвсем се изгубим. И ще се озлобим срещу човека, който ни е дал любов, защото ще виним него за нещастието си… Ние  приемаме само любовта, която смятаме, че заслужаваме. Заради това все ще избираме  някой, който да ни наранява, вместо някой, който да ни обича.

Когато се научим да се обичаме безусловно, успяваме да интегрираме всички части от личността си и заживяваме в хармония със света… Да!!!..., като при картата на Света. Няма заобиколни пътища. Когато не обичаме себе си, не сме способни да обичаме никого и нищо. Когато не обичаме, възприемаме живота като мъчение! Една вечна тягостност, бреме и досада. Вечно търсене на някой  или нещо отвън, което да ни спаси… ♥♥♥

Точно заради това Страшният съд в Друидите и Уика се нарича Прераждане и на картата има дете, което излиза от пещера като ритуал на посвещение…  Когато останем за дълго насаме със себе си, за да свършим плутоновата си работа и да си спомним себе си, преди да излезем отново на „бял свят“, преродени или по-точно пак такива, каквито сме били, преди да ни е затрупа чернилката.

И …, колкото повече живеем в Света, толкова повече започваме отначало. Минаваме през всички етапи и когато отново се почувстваме изгубени или в депресия, пак  се пречистваме. Отново и отново… И …, всеки път егото ни става една идея по-облагородено. Рестарт и нова по-добра версия…

Другият основен елемент на Страшния съд е прошката. Да простим не означава да кажем „от мен да мине“. Да простим е да провидим,  да осъзнаем и разберем, че всеки на този свят прави това, което прави  сам на себе си.

Когато някой е откраднал нещо от нас, е било, защото вътре в себе си той се смята за неспособен да се сдобие сам с откраднатото. Смята, че той няма нищо, а ние имаме всичко. И така сам се лишава от възможността да види, че той самият има целият потенциал вътре в себе си.

Когато някой ни е изневерил, е защото изневерява на себе си. Видял е някаква своя версия в друг човек, но се е страхувал да бъде тази версия, да я заобича, и затова е смятал, че трябва буквално да се влюби в другия човек, който я символизира, за да обича навън това, което обича в себе си.

Когато някой не ни оценява, е защото той сам не цени себе си.

Най-важното от всичко е да се запитаме защо не можем да простим на тези хора. Когато смятаме, че е фатално някой да открадне нещо материално от нас, значи ние се отъждествяваме с това материално нещо. То е дошло чрез нас, но там, откъдето е дошло, има още купища от него и те винаги са на разположение за нас, щом веднъж сме ги създали. Когато не успяваме да простим на някого, който ни е изневерил, е защото някъде вътре в нас се спотайва убеждението ни, че не заслужаваме любов. Когато се ядосваме на тези, които не ни оценяват, е защото всъщност сме ядосани на себе си, че не се оценяваме и се раздаваме прекалено много, без достатъчно да се грижим за самите себе си.

Взаимоотношенията са огледало. Когато успеем да простим на себе си, ще простим и на другите. И когато си позволим да видим проблема вътре в себе си, вместо навън, най-после си връщаме силата, за да го разрешим. Защото не можем да накараме някой да не ни изневерява, но можем да изберем да бъдем с някой, който няма да го прави. Когато простим, се освобождаваме от връзката, която ни свързва с миналото. Докато сме обидени, критикуваме другия, той е проблемът в живота ни, той е причината да сме нещастни и ако не беше той, всичко щеше да е наред. Това ни държи здраво прикрепени към онова, което не искаме. И…, го преживяваме отново и отново. Точно все едно сме в ада. И…, ще сме в ада точно толкова дълго, колкото ни е необходимо, за да проумеем, че носим любовта и щастието в сърцето си и не е необходимо да ги придобиваме или заслужаваме. И…, когато успеем, когато най-сетне това се случи, ние сме вече независими (свободни), вече разполагаме с ключа за решението…, за входа и изхода от всяка ситуация. Вече избираме мъдро/осъзнато.

Страшният съд няма да излиза през цялото време на този процес по „очистване“. Но!!!..., ще се поява в моментите, в които ни се дава шанс да обърнем нещата, когато сме готови да видим къде е „ключът“. Картата ще излиза обърната, когато имаме шанс да го направим, но не  искаме да се възползваме. Тогава усещането ни ще е, че всички стари рани, които смятаме, че сме изцелили, отново са се „завърнали“. Те всъщност никъде не са ходили, защото ние ги „разрешаваме“ навън, а те всъщност са вътре.

Това е моето преживяване и откровение с таро картата. Открих, че когато пиша статиите си за да съм полезна, „Нещото“ ми говори. Да наречем „Нещото“ моята връзка с всичко, което Е. С необятния всемирен океан на Творението. Изворът на всичко, което Е. За мен е наслада (екстаз), когато „Нещото“ ми говори и още повече, когато е полезно за мен и вас… ♥☺♥☺♥

С обич,

💥 Рая от AstroTaroPsyMag

💥 Мога да ви бъда полезна като: АстроТаро консултант, треньор по личностно развитие,  изработване на лични талисмани за привличане на благодат и анализи на информацията съдържаща се в рождената ви дата. Правя това чрез срещи на живо, онлайн или изготвям писмени анализи.

💥 Можете да резервирате своето лично време за консултация или да направите поръчка за писмен анализ като се обадите на:

📞 +359 877 78 78 94, или изпратите съобщение на:  lucky888@abv.bg

✅разгледайте блога ми https://luckyraya.blog.bg/