Две културни събития  белязаха 2009 година - създаването на Общество Айн Ранд и издаването на книгата и "Атлас изправи рамене". В учредителната декларация на Обществото се казва:

"България има нужда от хора, водени от интелекта си. Има нужда от духовни и индустриални лидери. Има нужда от радикали за капитализъм – радикали в буквалния и достоен за уважение смисъл на думата. „Радикален” означава „основополагащ".

---

 
1917…

 Семейството на  петербургския аптекар Зиновий Розенбаум напуска Петербург и се устремява на юг, преследвано от червения терор. С тях пътува дванайсетгодишната им дъщеря Алиса – малка писателка, влюбена в американското кино и руския балет. По време на цялото пътуване тя пише дневник на наблюденията и преживяванията си. През 1921г., когато болшевиките превземат Евпатория на Крим, го изгаря. Можем да си представим какво е имало в него, защото това артистично младо момиче се превръща в най-аргументирания защитник на капитализма и свободата на личността през 20-ти век. Станала свидетел на насилствената експроприация на частната собственост и на насилието над личността, младата Алиса Розенбаум се завръща в Петербург, където завършва история и философия. Четири години по-късно, отвратена от наложената цензура, която не и позволява свобода на творчеството,  използва поканата на роднини в САЩ, за да напусне завинаги Русия.

  В творчеството и има два етапа - до и след 1957 г. До тази дата тя пише романи, в които поставя основата на философията си. Последният от тях -  „Атлас изправи рамене” е и досега втората по тираж книга в САЩ. Първата е Библията...Първият голям успех е публикуването на „Изворът” през 1943 г. Книгата дълго време не е била приемана в нито едно издателство. Първото, което рискува, продава 6 милиона копия. От тогава досега всяка година от книгата се продават по 100 000 екземпляра.   След 1950 г. около Ранд се събира група интелектуалци, съзряли заплахата от настъплението на колективизма в света, най- страшното проявление на който е комунизмът в Русия, а впоследствие и в Източна Европа. В групата влизат Алън Грийнспан – бъдещият председател на Федералния резерв на САЩ, назначен от Роналд Рейгън през 1987 г; психологът Натаниел Брандън и съпругата му Барбара Брандън, далечният братовчед на Барбара – Леонард Пейкоф, наследил творчеството на Ранд и основател на Института Айн Ранд.  
Групата създава Института Натаниел Брандън през 1958 г. , в разработките на който се избистрят принципите на  философското понятие обективизъм. Индивидуализъм и права, върховенство на закона, но и ограничено управление, продуктивност и свободни пазари – това са доразвитите от Айн Ранд принципи, интегрирани в единна теория, в която се отразява както рационалния личен интерес, така и човеколюбието. В етиката – проумяването на уникалността на човешкия живот и опазването на неприкосновеността му. Издават философските списания „The Objectivist”  и „The Objectivist Newsletter”, статии от които влизат в книгите „Добродетелта на егоизма” и „Капитализмът – непознатия идеал”, вече преведени и у нас. Критика на алтруизма и колективистичните общества са червените нишки, преминаващи през тези впечатляващи книги.   Книгите на Айн Ранд са били неотклонно върху бюрото на Роналд Рейгън.
Алън Грийнспан е преназначаван за Председател на Федералния резерв на САЩ от всички правителства след Рейгън до оттеглянето му на 80- годишна възраст през 2006 г. Психолозите Натаниел и Барбара Брандън се оттеглят от групата през 1968 г. Вероятно е имала значение близо 10-годишната любовна връзка между Натаниел Брандън и 25 години по-възрастната Ранд. Барбара, сътрудничила на Ранд повече от 18 години,  издава по късно биографичната книга „Страстта на Айн Ранд”, по която е написан сценарият на едноименния филм, преминал някак незабележимо по нашите екрани след 1999 г. През 1979 г. умира съпругът на писателката – актьорът Франк О’Конър. По това време  Ранд е оперирана от рак на белия дроб, с разклатено здраве, оттегля се от публичния живот и умира след 3 години в дома си в Ню Йорк.   В интервю по повод издадената биография Барбара Брандън споделя: "Написах книгата, за да освободя Ранд от необходимостта да бъде богоподобна. Защото тя беше много повече от това, далеч по-интересна и безкрайно по-ценна от богиня или грешник. Беше и човешко същество, и жена." Жена, позволила си да критикува както философските доктрини на Кант и Ницше, така и липсата на индивидуални ценности в съвременното общество, расизма, вмешателството в политиката, подхранването на икономическите войни... Провокативна, обичана и хулена, обект на възхищение и критика, но последователна в защита на либертарианството – на неограничената лична и икономическа свобода на човека.   

 

С прекрасна мисъл започва този постинг, бедата е, че в България е точно обратното - мислещите зависят финансово и всякак от неспособните да мислят....

И както виждаш - в Щатите я разбират... Страната има икономически разцвет докато я управляват сторонниците на Ранд, въпреки че сега има доста надигнати гласове срещу фискалната политика на Грийнспан...
А у нас целият живот на поколение след поколение е жертва на приложението на обратното... Какво искаш от страна, в която прозвищата на политиците са Гошо Тъпото или Лъчо Мозъка : (...